Орязването на бизнес разходите не означава непременно корпоративен растеж

В предизвикателството лежи възможност. Тази истина е особено уместна за компании, които се насочват към това, което вероятно ще бъде мрачен сезон на отчетите на фона на очакванията за световен икономически спад, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар. Прогнозите за печалбите на фирмите от американския индекс S&P 500 за четвъртото тримесечие на 2022 г. са по-лоши, отколкото бяха веднага след срива на Lehman Brothers през 2009 г. или по време на спукването на дотком балона през 2002 г.

Много компании ще отговорят на това, като орежат разходите с големите ножици. Технологичният сектор, например, е в разгара на масови съкращения на персонал. И други индустрии може скоро да последват примера на Силициевата долина.

Много корпоративни лидери гледат на спада като на най-доброто време за намаляване на разходите и служителите, за да запазят маржовете си. Но има данни, които показват, че компаниите, които не само оцеляват, но и процъфтяват в трудни времена, обикновено използват тристранен подход - съкращения, да, но също и намаляване на финансовия ливъридж и увеличаване на инвестициите, за да спечелят пазарен дял. Най-важното е, че те действат проактивно, а не реактивно, като подреждат къщата си преди дъното на цикъла, така че да са готови да се възползват от придобивания на ниска цена или да привлекат таланти по избор.

Ново проучване на консултантската компания McKinsey, което разглежда 1200 публични компании в САЩ и Европа между 2007 и 2011 г., онагледява тази мъдрост. Компаниите, които са имали най-добра възвръщаемост за акционерите през този период (което означава първите 20 процента по този показател), са били тези, които са направили три неща.

Те са увеличили неразпределената печалба и оборотния капитал преди спада. Също така са намалили финансовия си ливъридж. Това е създало „резерви, които те след това са изразходвали за увеличаване на стойността, като придобивания, научноизследователска и развойна дейност и капиталови инвестиции, по време на фазата на възстановяване“, коментира Асутош Падхи, ръководител на северноамериканското поделение на McKinsey.

Въпреки че някои богати на кеш индустрии, като технологиите или енергетиката, бяха и са в по-добра позиция да правят тези неща, стратегията за дърпане едновременно на лостовете за растеж и марж, вместо просто да се запушват пробойните и да се съкращават разходи, работи във всеки сектор.

Ако погледнем назад към периода след финансовата криза от 2008 г., за да открием компаниите, които се справиха добре, можем да посочим технологичния гигант Qualcomm, който поддържаше високо ниво на научноизследователска и развойна дейност и преследваше стратегически придобивания. Но можем също така да разгледаме търговеца на дребно Urban Outfitters, който започна 2009 г. без дългове и много кеш, и успя да се разшири, докато конкурентите му се свиваха.

Нищо от това не е сложна наука. Но налага финансова дисциплина, нещо, което последният икономически спад през 2020 г. не изискваше от компаниите, тъй като лихвите все още бяха ниски, а кредитът изобилен. След като издаването на нови заеми намаля с почти една трета на годишна база към октомври 2022 г., понеже лихвите се повишиха, компаниите, които рефинансират съществуващия си дълг през тази година и по-нататък, са изправени пред значително по-високи разходи, отколкото в миналото.

Това включва множество популярни фирми в различни сектори. Въпреки че е трудно да се знае точно кои компании ще имат големи проблеми с обслужването на дълга си в бъдеще, базираната в Ню Йорк фирма за финансови анализи Calcbench се заема с въпроса в малко проучване, изследвайки 22 нефинансови компании от S&P 500, които подадоха своите годишни отчети през есента, включващи оповестяване на дълговете. От тези предприятия (в които влизат компании като Sysco, Oracle, Fox, Campbell Soup, Clorox, Seagate Technology, News Corp и Tyson), десет са имали годишни лихвени разходи, надвишаващи 10 процента от нетната печалба, макар и при средна лихва между 2,38 и 3,22 на сто. Това е голямо дългово натоварване като процент от нетната печалба и такова, което вероятно ще трябва да бъде рефинансирано при значително по-високи ставки.

Много компании, които трябва да предоставят отчети през следващите няколко седмици, са в същото положение. Януари е месецът, в който инвеститорите ще добият повече яснота относно това колко дълг трябва да бъде рефинансиран и доколко по-високите лихвени проценти ще засегнат способността на компаниите да увеличат приходите. Тези със свръхзадлъжнялост ще се окажат в капан и неспособни да направят нещо различно от намаляване на разходите, за да запазят нетната си печалба (ако наистина са в състояние).

Макар че съкращаването на разходи може да поддържа корпоративния кораб на повърхността, то има всякакви недостатъци. Помислете за друг трансатлантически урок от периода след финансовата криза. Американските производители съкратиха работната сила след кризата, но в крайна сметка загубиха пазарен дял в Азия за сметка на германските конкуренти, които използваха система за принудителен отпуск, за да преквалифицират и повишат уменията на работниците, и ремонтираха оборудване. Това означаваше, че германците бяха способни по-бързо да изпълнят поръчките, когато китайското възстановяване започна през 2010 г., защото бяха оборудвани и готови за работа, вместо да се борят като американските фирми да наемат хора отново и да преквалифицират.

Този урок относно третирането на труда като актив, а не просто като разход, има особен резонанс сега, когато пазарите на труда остават по-затегнати от обикновено, тъй като навлизаме в нещо, което може да бъде глобална рецесия. Фирмите от Силициевата долина имат възможност да съкратят работната си сила предвид раздуването на сектора през последните няколко години, но много други индустрии все още отчаяно се нуждаят от таланти. Би било разумно те да помислят за средносрочния и дългосрочния план, преди да изпратят твърде много предизвестия за съкращения.

Въпреки че следващите няколко месеца ще бъдат предизвикателни за корпоративните ръководители, те ще бъдат осветляващи за инвеститорите. Години наред лесните пари замаскираха разликата между добре управляваните, проактивни компании и по-реактивните. Завесата е напът да бъде вдигната.